Кнежа (Knezha)
Кнежа̀ е град в област Плевен, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Кнежа. Населението на града към 2009 година е 11 191 жители. Кнежа получава статут на град на 23 ноември 1943 г.
Името на селището е свързано със славянския произход на населението, което от VII век е започнало да се настанява по тези краища.
Думата Кнаж, Кнежение срещаме в много документи от ранното и по-късно Средновековие: „Тракийските жители от Одринско, които Крум пленил и преселил в Отвъддунавска България, са отбелязани и от византийските хронисти“.
По-късно – към XVI век в официалната османска документация в името на селището се забелязва промяна или по-точно една двойственост. Населението го наричало Кненз, Кназ или Кнежа, а официалната власт – Исмаил бунар. Тази промяна се обуславя от икономически, социални и политически причини. Известно е, че като награда на изтъкнати или заслужили за Османската държава военачалници – победители или администратори, централната власт им е дарявала и те наследствено са ставали господари на цели села със земята и хората (наречени тимари). Населението е обработвало земята, а феодалът е прибирал доходите. Често той е налагал на селището своето име, която практика по онова време е била широко разпространена. Действително през по-ранните векове към средата на XVII век Кнежа е била владение на такъв османски феодал – Исмаил.
В турски документ от 1548 година вместо Кнежа се явява и името Исмаил бунар. Във всички открити османски документи за историята на Кнежа се появява все същото наименование – Исмаил бунар. Явно е, че властният Исмаил наредил селището както в официалните документи, така и в практическата реч да се нарича с неговото име. И това се изпълнявало, но само по линия на официалната османска администрация и документация, защото в обикновената реч и в народната памет родолюбивото население е наричало селото си Кнежа или Кнежица, което име е устояло и просъществувало през вековете, въпреки тежката съдба на самото население.
Съществува една втора теория за произход на името Кнежа свързана със стария босненско-български владетелски род Кнежевич.
Родоначалник Стефан Дабиша-Кнежевич, придобил името „Кнежевич“ по княжеската титла на баща си княз Нинослав Босненски, чрез рода на своята съпруга е бил в роднински връзки с унгарските и полските крале и от 1392 до 1396 г. и е крал на Босна. Тримата сина на Стефан Дабиша – Владислав, Вук и Парчия са хванати в заговора против първия крал на Босна Твърдко I. Владислав и Вук са наказани със затвор, докато Парчия успява да избяга и през 1367 г. емигрира в България, където получава от цар Иван Александър наследствени земи около реката Скът. Тук той изгражда замъка Кнеже и поставя началото на фамилията Парчевич от рода Кнежевич. Според Иречек въз основа на предоставените му архиви от граф Юлиян Пеячевич замъкът Кнеже е бил построен на мястото на съвременния Кнежа. Нещо повече – въпреки преименуването му от османската администрация в Исмаил бунар, в официалната западноевропейска картография селището запазва своето първоначално име „Knese“, така то е отбелязано и върху фрагмент от картата „Regnum Bulgariae“ от Йохан ван дер Бруген, отпечатана във Виена през 1737 г. Освен Кнеце върху нея е отбелязан и Чипровец (Chiprovatz) като Residentia Archiepisc.
Името на селището е свързано със славянския произход на населението, което от VII век е започнало да се настанява по тези краища.
Думата Кнаж, Кнежение срещаме в много документи от ранното и по-късно Средновековие: „Тракийските жители от Одринско, които Крум пленил и преселил в Отвъддунавска България, са отбелязани и от византийските хронисти“.
По-късно – към XVI век в официалната османска документация в името на селището се забелязва промяна или по-точно една двойственост. Населението го наричало Кненз, Кназ или Кнежа, а официалната власт – Исмаил бунар. Тази промяна се обуславя от икономически, социални и политически причини. Известно е, че като награда на изтъкнати или заслужили за Османската държава военачалници – победители или администратори, централната власт им е дарявала и те наследствено са ставали господари на цели села със земята и хората (наречени тимари). Населението е обработвало земята, а феодалът е прибирал доходите. Често той е налагал на селището своето име, която практика по онова време е била широко разпространена. Действително през по-ранните векове към средата на XVII век Кнежа е била владение на такъв османски феодал – Исмаил.
В турски документ от 1548 година вместо Кнежа се явява и името Исмаил бунар. Във всички открити османски документи за историята на Кнежа се появява все същото наименование – Исмаил бунар. Явно е, че властният Исмаил наредил селището както в официалните документи, така и в практическата реч да се нарича с неговото име. И това се изпълнявало, но само по линия на официалната османска администрация и документация, защото в обикновената реч и в народната памет родолюбивото население е наричало селото си Кнежа или Кнежица, което име е устояло и просъществувало през вековете, въпреки тежката съдба на самото население.
Съществува една втора теория за произход на името Кнежа свързана със стария босненско-български владетелски род Кнежевич.
Родоначалник Стефан Дабиша-Кнежевич, придобил името „Кнежевич“ по княжеската титла на баща си княз Нинослав Босненски, чрез рода на своята съпруга е бил в роднински връзки с унгарските и полските крале и от 1392 до 1396 г. и е крал на Босна. Тримата сина на Стефан Дабиша – Владислав, Вук и Парчия са хванати в заговора против първия крал на Босна Твърдко I. Владислав и Вук са наказани със затвор, докато Парчия успява да избяга и през 1367 г. емигрира в България, където получава от цар Иван Александър наследствени земи около реката Скът. Тук той изгражда замъка Кнеже и поставя началото на фамилията Парчевич от рода Кнежевич. Според Иречек въз основа на предоставените му архиви от граф Юлиян Пеячевич замъкът Кнеже е бил построен на мястото на съвременния Кнежа. Нещо повече – въпреки преименуването му от османската администрация в Исмаил бунар, в официалната западноевропейска картография селището запазва своето първоначално име „Knese“, така то е отбелязано и върху фрагмент от картата „Regnum Bulgariae“ от Йохан ван дер Бруген, отпечатана във Виена през 1737 г. Освен Кнеце върху нея е отбелязан и Чипровец (Chiprovatz) като Residentia Archiepisc.
Карта - Кнежа (Knezha)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |